Булевард "Mysteries", преди седмица

Хора Брой мнения : 9

Бях приключил с тренировките си за днес и взимайки си нещата, излязох от фитнес залата. Денят беше хубав - слънчев, приятен, нито много горещ, нито прекалено мрачен, просто нямаше какво повече да се желае. Лекият ветрец, който подухваше, специално за мен, бе много приятен, защото запотен и загорещен от упражненията, ми действаше превъзходно, охлаждайки ме. И въпреки всичко това, разхождайки се по булеварда, реших, че ми се спи. Забързах към близкото кафене, за да мога да си взема двойна доза горчиво кофеиново кафе - нямах намерение да легна да спя в два следобед.
Оставих колкото пари трябваше и излязох, държейки в едната си ръка чашата с горещо кафе, а с другата си търсех телефона и слушалките, за да си пусна плейъра. И така улисан в заниманията си, не гледайки пред себе си, изведнъж усетих, че се блъскам в някого и течността, от която не бях и отпил, започна да се клатушка и накрая - ее, след няколко секунди - се посипа както върху мен, така и върху русокосото момиче, което бях блъснал.
- Много се извинявам - започнах с оправданията си, гледайки гузно и виновно "жертвата си". Ами сега - сега какво ще правиш Дилън? Колко си непохватен. - Наистина съжалявам - Погледнах я още веднъж страшно виновно и продължих да се упреквам на ум.

Хора Брой мнения : 6

Шлях се из магазините, както правех през повечето време, за да си купя някоя нова дреха. Аз бях от онези хора, които не обичат, да слагат една дреха повече от веднъж. Бях доволна от покупките, които бях направила- две рокли, дънки и блуза.
Изведнъж някой ме заля с кафе. Хах! Непознатият може би очакваше да кажа "О, не! Вината не е твоя! Аз съжалявам за всичко, което се случи." Но скоро с никого не се бях заяждала и реших, че той ще е идеален поне за малко. Погледнах високомерно, но... Точно в този момент, когато поех въздух, за да започна да го упреквам, реших, че няма никакъв смисъл. Просто лепнах най-милата си възможна усмивка.
-Ъъъ... да. И на мен ми се е случвало. -Казах и погледнах петното на тениската си. -Просто ще я дам на химическо. -Всъщност най-вероятно щеше да отиде в коша за боклук. И без това дори и парцал нямаше да стане от нея... Пък и имах причина веднага, след като се прибера да си сложа новата блузка. В това време усетих, че не спирам да гледам петното. Засмях се на това и отново погледнах към мъжа.
-Блис. -Представих се.

Хора Брой мнения : 9

Усихнах се гузно на момичето, гледайки огромното петно върху блузата му. Да, и аз бях леко мокър, но не в такава степен.
- Дилън - отговорих кратко на Блис и поклатих леко глава. Изведнъж се сетих за нещо и бързо и припряно започнах да ровя в раницата си. Вероятно момичето ме гледаше и си казваше "Какво по дяволите прави тоя?", но толкова се бях забързал, че времето за обяснение бих сметнал за безполезно изгубено. След известно време намерих това, което търсех и се обърнах към Блис.
- Чиста е, опитай се да попиеш кафето от блузата. - усмихнах се леко, подавайки и' снежнобялата хавлина кърпа. - Поне докато не ти се реванширам за съсипаната дреха. - засмях се леко и видях, че момичето ме гледа с недоумение. Защо ли се учудвах, невинаги обяснявах много смислено, а в повечето пъти подробностите оставях само за себе си.
- Докато ти купя нова блуза, имам предвид. - допълних и хванах момичето за ръката, дърпайки я встрани. - Да не стоим все пак на средата на улицата, нали?