Нормални Хора

Admin Брой мнения : 47

Тук пишете ако искате да сте нормални хора
Бланка за попълване:

1.Име и Фамилия:
2.Години
3.Външен вид (най-малко 3 реда):
4.Характер (най-малко 3 реда):
5.История (най-малко 5 реда):
6.Допълнително (Не е задължително):
7.Снимка-ЗАДЪЛЖИТЕЛНА!!!От горе напишете името на лика,който използвате!

Хора Брой мнения : 3

Име*:
Катрин Пиърс

Раса*:
Човек

Възраст*:
18

Дарба*:
-
[You must be registered and logged in to see this image.]
Характер*:
Лесно се пали, егоестична до някъде ревнива три думи описващи характерът и' най-добре.Не се доверява лесно, можедори да убие щом е наранена. Използва загубеняцте в училище да вършат мръсната и работа а след това ги захвърля.
Не се влюбва лесно, кандатите трябва да са големи смелчаги за да се изправят срещу бурният и' характер.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Външен вид*:
Барби достатъчно ли е ?
Висока, стройна с префектно тяло абе модел! Косата на момичето се спуска почти до кръста и винаги е накъдрена.Много рядко се случва да не я къдри .. мм да когато бърза за някъде.Очите й са шоколадово кафяви а усмивката и', за милиони!
Води се по модата и обича да експериментира с нея.Стилът и' е леко странен, но пък обръща погледите след себе си.
[You must be registered and logged in to see this image.]
История*:Поне 7 реда.
Нашата красавица е родена в България под името Катерина Петрова, родителите и' биле доста богати и имали доста врагове! На 16 рожден ден на Катерина убиват родителите и'. След случилото се на партито и' не си е и помислила да празнува следващ.
Катерина не може да живее повече в тази държава затова решава да изчезне от България! Преди да замине обаче променя името си на Катрин Пиърс! Тя вече няма цел в живота превръща се в богата, манипулативна, егоестична и безчувствена кучка която единствено иска да убие хората убили родителите и'!

Допълнителна информация*
-Пада си купонджийка
-Пие
-Пуши

Лик.
-Нина Добрве !!

Admin Брой мнения : 6

Одобрена си !
Добре дошла и приятно прекарване Smile

Хора Брой мнения : 9

[You must be registered and logged in to see this image.]

Лик: Ian Somerholder

Име:
Дилън Девóн

Възраст:
25 години

Раса:
Човек

Дарба:
Липсва

Описание:
Млад, мускулест, красив. Трите прилагателни, които най-често чувам, когато стане дума за външния ми вид.
Но иначе, избягвайки първото впечатление, аз съм висок, имам разрошена черна коса и проницателно сини очи - ее, според останалите. Спортувам често, не само за да поддържам тялото си, но и защото ми харесва. Не мога да стоя на едно място без да правя нищо, просто ще полудея. Кожата ми не е нито светла, нито тъмна, нормална на цвят, някои, по-специално момичетата, биха казали, че даже е перфектна. Но аз не и' обръщам внимание. Не съм суетен нито относно дрехи, нито относно прически. Стилът ми е странен, ако изобщо имам стил. Нося обикновените неща - дънки, тениска, риза понякога. Доста обичам шапките, понякога си ги слагам. Но като цяло не обръщам особено голямо внимание на външността си. Не се бръсна много често - всъщност мразя да се бръсна - косата ми почти никога няма оформен вид, но на мен така си ми харесва.

Характер:
Хората ме описват като сравнително спокоен човек. Да, естествено, че понякога се ядосвам и избухвам - това е нормално за всеки човек, особено, ако е мъж. Но наистина не съм човек, тип "Скандален". Предпочитам да поговоря с някой, ако има някакъв проблем, вместо да се карам с него, или пък да се бия. Но не съм страхлив, просто смятам, че всички имаме различно положение относно даден въпрос и не е редно да се караме заради това мнение. Не обичам и расовата дискриминация - какво значение има дали си бял, черен или червен!? Все пак сме хора с по две очи, уши, нос и уста, пръсти, крайници, сърце. Няма значение как изглеждаме. Та, именно затова може би ме описват "спокоен и мил", макар че имам маалко по-различно мнение по въпроса, но предпочитам да не го споделям сега, впоследствие ще разберете много добре що за човек съм.
История:
Роден съм през 1987 година в Миднайт сити. Тук съм израснал, тук са ме възпитали, целият ми живот е тук. Имах нормално детство. Игри, забавления, училище... Това каквото са правили всички нормални хора, това съм правил и аз. Ее, да, бях малко пакостлив и инат, маалко продължавам да съм такъв, но кое дете не е било такова. Не бях отличник в училище, но не бях и двойкар - едно средно положение, което ми позволи да завърша с общ успех 4.854, за което бях много доволен, все пак беше петица - а тя е супер оценка. След това не че забравих, но исках да си взема малка почивка от ученето, затова не съм кандидатствал в университет, следователно все още нямам висше образование - но и не ми трябва, като се замисля. Не съм някакъв зубър или нещо подобно. Та, все още не съм си намерил работа, карам на спестяванията от даскалските години - ееей, наистина добре ми послужиха - но наистина усилено търся да започна някъде. А и работата не е единственото нещо, което си търся в момента. Все се надявам по улиците да срещна моето момиче, но все не се получава. Еее, ще видим какво ще стане, животът е пред мен.[/color]

Допълнително:
Имам белег на дясното рамо, но се опитвам да го прикривам.
Пия, макар и не чаак толкова много, но все пак...
Нося кожена верижка на врата си и рядко я свалям.

Admin Брой мнения : 6

Одобрен си Smile

Добре дошъл

Хора Брой мнения : 6

[You must be registered and logged in to see this image.]

Име: Блис Бонет
Години: 20
Националност: Ирландка

Очи:Очите на Блис не се различават от тези на останалите. Те са с бадемова форма, леко наклонени към носа. На цвят са зелени, а миглите й са кадър по-тъмни и дълги. Близо до ириса си, момичето има съвсем мънички петънца, почти не се забелязват с просто око. Веждите й са тънки, винаги във форма.
Коса:Както косата и на нейната майка, косата на момичето е в прекрасен рус цвят и естествено вълниста. Дължината й се спуска малко под рамената и Блис си я харесва такава, каквато е- средна. Не прекалено къса или дълга.
Общ вид: Блис се превърна в красива жена. Тя е висока и стройна, и всичките й извивки са на правилните места. Кожата й е гладка и мека с блед тен. Всеки може да забележе, че нейните движения са добре обмислени или поне така изглежда. Понякога нейните очи биха могли да изглеждат студени или дори да покажат липса на каквато и да е емоция. Такава си е тя. Не може да се каже, че тя е със студено сърце, но просто не може да показва емоциите си. Много рядко се случва и то само пред хора, на които разчита. Чертите на лицето й са много елегантни и нежни. Малък нос и идеално уформени устни (според нея може да се опише като кукла в някои случаи). Бузите й са покрити с лунички.
Стил на обличане:Елегантност е думата, сред многото неща, с които Блис може да се опише. Обича да носи елегантни дълги рокли. Дори понякога у тях е с такива. Ако пожелае обаче може да првлече внимание на някое парти с къса рокля. Рядко можеш да я видиш в удобен панталон. В дънки също влиза рядко, но понякога просто иска да се види и така. През лятото обича много да носи къси панталонки и тениска, както и останалите. Каквото и да сложи, всичко й стои добре.

Личност
Общи черти на характера: За жалост това поле също трябва да се попълни. Още от малко момиченцето е искало да бъде първо във всичко. Когато става на десет печели конкурс за красота и това много й помага, да вдигне самочувствието си. Малко са обаче нейните постоянни черти. Тя е много широко скроен човек. Обича да бъде различна сред останалите. Много често се забърква в скандали, понеже винаги се противопоставя на това, което й кажат. Правилата са й враг. А кой знае къде е и какво прави сега... Все пак тя е Блис Бонет- момичето, което може да прави всичко.
За нея любовта е нещо, за което няма смисъл да губи времето си. Тя не вярва в любовта, след като е била наранена няколко пъти, а в същото време си е мислила, че мъжът се опитва да я предпази. И така идеята само да се опита да чувства я плаши. Тя не вярва на мъжете с изключение на брат си. Всеки друг може да й бъде най-много приятел, но трябва много да почака. От друга страна може да си поиграе на кучка. Може да спи с някого и след това той да не я види никога отново. И след като казахме "да не я види отново" имахме предвид, че момичето обича да пътува и може да отиде на другият край на света. И да, може би не е много голяма, за да не вярва в любовта и да бъде такава, но именно това е плашещтото, че е научила тези уроци и е толкова млада, а какво остава за след години... Все пак тайно се надява да срещне някого, с когото да си подхождат.

5.История: Ох. Тя не говори много за това. Казва, че историята е дълга и сложна, но по-скоро е дълга. Мрази миналото си и не иска да си спомня какви чувства е изпитвала тогава. Всичко започва, когато е на четиринадесет години. Известна в училище с най-добрата си приятелка- Теса. Тогава се влюбва за първи път в Логан. Превъртаме лентата четири години напред, когато вече се е сформирала компанията им- Блис, Теса, Логан, Джош (най-добрият приятел на Логан), Бен (най-добрият приятел на Блис) и Лиса (гаджето на Бен). И всичко е както при тинейджърите- наркотици, цигари, драма. И тогава започна всичко. В денят, когато директорката накара Лис да разведе новото момче- Том. Той беше твърдо решен да влезе в тяхната групичка. За това Би го кани на рождения си ден. Момчетата купуват наркотици, но губят събраните пари и единственият начин да получат толкова, колкото са им нужни е Блис да отиде на вечеря със семейството на Том. Но след края на вечерята, той й дава фалшиви пари, понеже не знае за какво са й. Те дават парите на дилърите, а когато разбират, че парите са фалшиви започват да ги тормозят. Всички отиват в къщата на Том, а там са се събрали и семейството на Би и Джош. Когато семействата им разбират какво се е случило решават, че ако избягат ще се спасят от дилърите, понеже са се забъркали с едни от най-опасните. Логан дава пари на Блис и я моли да избяга възможно най-далеч.
-За къде билет, госпожице? -Попита жената. Блис се стресна, понеже бе замислена.
-На най-възможното далечно място...

6.Допълнително:
Любимият й цвят е лилаво
Обича да е информирана и да знае всичко
Чете много
Пие
Понякога пуши

Лик: Erin Heatherton

Брой мнения : 1

1.Име и Фамилия: Юн Хе Ра

2.Години: 17

3.Външен вид: Средно-висока и слаба с дълга кестенява коса, плътни устни, млечно-бяла кожа. Обича да носи високи обувки, които подчертават фигурата и.

4.Характер: Типичен ангелски характер. Добра, мила. Леко срамежлива. Лесно се влюбва. Добър приятел е. Винаги е готова да помогне. Трудно се вписва сред нови хора. Смела е. Обожава животните. Любимото и животно е котка. Страх я е от паяци, хлебарки и други подобни насекоми. Обича да чете книги. Любим жанр-фентъзи. Любима книга-"Целуната от ангел". Обича разходките из парковете. Не харесва мрачните дни, когато вали и гърми. Чувства се празна...сякаш светът ще свърши всеки момент.

5.История: Юн Хе Ра е родена в един от най-мрачните дни в годината. Навън е имало ужасна буря. Родната и майка зарязва нея и баща и няколко дни след раждането. Бащата на Хе Ра се жени повторно след 2 години. Като мащехата и има син. Хе Ра се сдобива с доведен брат по-голям от нея. В началото не се харесват особено и се карат постоянно, но в последствие тя се влюбва в него. Знае че това е неправилно и не му признава за чувствата си.

6.Снимка-ЗАДЪЛЖИТЕЛНА!!!От горе напишете името на лика,който използвате!
Joo Kimseukhye
[You must be registered and logged in to see this image.]

Admin Брой мнения : 2

[You must be registered and logged in to see this image.]
Jaejoong

Любовта нима тя съществува ?

Гледах луната и си задавах този въпрос отново и отново веднъж се запитах дали луната не изгрява зареди мен защото аз бях нейната любов но тя бе доста по възрастна от мен .В този свят има много луди хора но имаше и самотни аз бях един от тях .Защо Бог е създал хората явно си е мислел че всеки един от тях ще намери своята полувинка както Адам и Ева но е грешал тогава е бил още млад и глупав имал е някакви представи за съвършен свят .... но за всичките тези години хората по планетата се промениха много някои предпочитаха да са самотни други пък искаха да бъдат обичани.Аз бях от вторите искам да бъда обичан но явно ще умра сам . Но може би така е по-добре така няма да има грешки нито изневери нито драми.Знам че някъде там има момиче за мен което ще ме обикне такъв какъвто съм и никога няма да се откаже от мен зареди някаква глупост .Във всяка връзка има времена на караници а дори при някои и караниците довеждат до скъсване но аз не исках това исках просто една малка частица обич . Хората които умеят да обичат заслужават да бъдат в Рая но аз не знаех какво е обич не я разбирах но много искам да се науча да обичам трябваше да го направя.Веднъж имах едно увлечение в едно момиче но това си остана просто едно увлечение не прерастна в обич тя ме отблъсна когато поисках да се съберем наистина тя ме използваше има и такива момичета ... на кому е нужно някакво момиче да си играе със чувствата ти и накрая да бъдеш просто една черупка?Гледах към пълната луна и въпросите просто ме убиваха всички тези въпроси се завихриха във главата ми и взех скицника . Той бе точно до мен а молива и гумичката до него взех го в скута си и отворих на един празен лист това бях сега просто един лист .Бях самотен трябва ми някой който да може да ме разсейва от самотата да бъда по свободен да ме научи да се забавлявам . Милиони пъти съм се опитвал да се забавлявам сам но винаги си оставах с опитите.Започнах да рисувам мечтаното момиче . Тя беше с права и кестенява коса очите й бяха сини като небето или като дълбините на океаните .Кожата й бяла като слонова кост и слаба . Толкова много пъти бях рисувал една и съща рисунка и всеки път тя завършваше в кошчето знаех че това е момичето на мечтите ми но просто не можех да обичам някаква рисунка .Дали по света има и други които са толкова самотни като мен или само аз се лутам в този свят без семейство без любима без приятели ?Молива започна да се движи по белия лист хартия а тъмната диря която оставяше след себе си след време започан да се оформя във някаква фигура.Не издържах повече въздухнах и ударих земята със юмруци станах и скъсах скицника на две и станах рязко по-точно скоцих погледнах надолу и видях как хората минават под терасата ми ръка за ръка.Взех якето си обух се и излязох .Нощта бе пред мен закрачих бавно по улиците на Париж . Мислех че след като съм в града на любовта ще срещна ''любовта '' но явно съм се самозалъгвал . Не знаем колко време съм ходил просто знаех че движа краката си на някъде но не знаех накъде . Видях някакво езеро а точно в центъра му пълната луна се виждаше кристално ясно . Седнах на тревата и погледнах отражението си във водата .

Самотата е най-добрият ми приятел.

Някога чувствали ли сте се така все едно не съществувате а сте просто един наблюдател ?Гледате живота на хората и искате да бъдете на тяхно място ?Понякога това се случва и на мен но знам че ако бях просто наблюдател живота ми щеше да е хиляди пъти по-лесен .Съдба къде сбърках защо ме наказваш това изпит ли е да видиш какво мога или просто се подиграваш с мен ?Питах се но знаех че няма да получа отговор стоях в леглото си и гледах белия таван .Напоследък обичах да изживявам живота на другите на герои от книги на герои от сериали само не и моя живот . Мисля че съм героя в някога книга с гаден и депресиращ край в който аз съм главен герой и накрая нещо се случвам и откривам любовта и накрая умирам или нещо се случва с мен и изчезвам . Мисля че някой ден просто ще се самоубия защото не мога да живея този проклет живот .Бих дал всичко за малка частица обич дори и фалшива да опитам от магията да разбера какво е да обичаш .Но нямам смелост да сложа край на живота си до последо ще се боря за любовта ще заслужа мястото си в Рая.Трябва да бъда щастлив за всичките си 19 години съм правил толкова добрини а накрая пак аз оставах сам тъжен и неуверен в себе си . Сълзите запариха в очите ми и усетих топлината им която се стича по бузите ми ето го този етап в който съм в депресия и започвам да се наранявам . Неведнъж съм бил в болница зареди раните които съм правил на ръцете лицето си и корема ми но винаги лекарите ме спасяваха . В този момент не можех да спра просто трябваше да нараня външната обвивка на себе си за да разбера че съществувам и че трябва отново да се върна към живота и да разбера че пак ще съм сам .

Смъртта моят съсед.

Понякога си мисля че просто сънувам и че докато сънувам най-хубавият си сън смъртта ще дойде и ще вземе живота ми нямах търпение да дойде този момент може би тогава ще се преродя и ще я намеря или тя ще ме намери . Студенината която изпитвах докато лежах на пода в банята а топлата вода течеше отгоре ми долазих до онзи ъгъл до който водата не достигаше и отново ги усетих сълзите на тъгата самотата болката и на разбитото сърце на моето разбито сърце.Всъщност дори не знаех имам ли такова усещах че нещо в гърдите ми бие че имам пулс но просто не го усещам като сърце то всякаш просто ме държеше буден но само това другите неща които трябва то да ти дава при мен ги нямаше . Имах просто една мечта толкова ли беше трудно тя да стане реалност . Беше толкова проста мисля че осъществяването на тази мечта може би ще спаси живота ми и сърцето ми ще функционира номрално . Но с какво да залепя счупените части на моето механично сърце.Да точно механично защото роботите не изпитваха чувства те просто съществуваха но без да изпитват никакви чувства а може би аз съм робот.Не роботите нямат сълзи а аз имах .Но роботите бяха само един метал и купища болтове. Това ли бях и аз метал и болтове?Не исках да бъда това ... никога не съм мислел че живота ми ще се превърне във хорър филм дори не беше и филм а просто една черно бяла лента на която има само мои снимки и кадри .

Имах я и съдбата ми я отне.

Из улиците на Париж се виеше ужасен вятър исках да стоя в къщи но не можех поне сега усещах някакви емоции или поне знаех че съм жив ръцете ми бяха замръзнали дори премръзнали но не ми пукаше харесваше ми да усещам нещо различно от леглото или пейките . Вятъра все едно искаше да убие косата ми мяткаше я във всевъзможни форми но тя просто не се спротивляваше.Очите ми кафеви преди бяха жизнени а сега бяха студени и безчувствени като камък .Кожата ми беше студена зареди вятъра а цвета й наподобяваше слонова кост а мусколите ми които сега бяха скрити под блуза и и под нея някаква тениска .Устих някой да притиска тялото си до моето и тогава видях някаква фигура пред мен .
-Съжалявам .-Гласа й беше мек като кадефе останах да гледам лицето й то беше точно както на скиците ми това беше момичето на мечтите ми . Различни мисли се разминаваха в главата ми ''Бог е решил да ми даде възможност '' '' съдбата ме награждава'' ''тя не е реална'' '' сънувам ли '' .
Погледнах я и се усмихнах а очите ми се напълниха със надежда .Проговорих;
-Няма нищо не се тревожете . -Усмихнах се .Сърцето ми заблъска бясно във гърдите ми и се опитах да успокоя дишането си .Очаквах този момент толкова много време ... видях как тя За се изчервява и се усмихна като се показаха белите й зъби.Тя ме погледна в очите нямам търпение да науча името й .
-Може ли да попитам как се казвате?-Попитах и предложих да седнем на пейката а тя не възрази .Вече обичах знаех какво е да обичаш означава пулса ти да не е нормален да усещаш сърцето си все едно ще изкочи от гърдите ти да искаш да я целунеш .Та ние се срещнахме едва сега а аз вече я обичах ?Как е възможно товa?
-Мелиса... а ти ?-Гласа й беше толкова сладъки толкова мек дори не чух въпроса й просто се радвах че научих името й . Всички стени които съм издигал през всичките тези години се стопиха всичките пъти в които съм бил наранявам все едно бяха забравени а сърцето ми бе залепено или по-добре бе ново . Усещах всичките му ефекти а не само биенето му.
-Шан .-Отговорих кратко и се усмихнах за малко но после устните ми се стегнаха в една тънка линия . Образа й започна да изчезва а заедно с него и новото ми сърце изпитвах болка на мястото му където сега имаше просто някаква дупка.Сълзи се застичаха по лицето ми докато се опитвах да хвана ръката й но тя просто бе прозрачна не хващах нищо все едно тя бе призрак .Образа й си отиде а аз останах на пейката сам сълзите ми капеха по стената и скърбяща земя ако това бе моя сън нямаше да страдам само аз исках и някой друг да изпита болката ми . Аз бях само един човек нищо повече .

Връщане в реалноста .

Станах от студения под на банята водата все още капеше а аз явно съм бил заспал образа й не ми излизаше от ума.Съдбата отново се намеси реши да ми даде нещо и накрая да ми го отнеме.Но все пак вече знаех какво е да си влюбен и какво е чувството да имаш функциониращо сърце . Засмях се тъжно такъв съм глупак никога няма да съм щастлив винаги ще бъда неудачник който няма да намери любовта и винаги ще мечтае затова и ще бъде влюбен само в сънищата си . Явно аз просто не съм създаден да обичам но исках да мога да умея да мога да дарявам любов.Седнах на леглото и покрих лицето си в длани и затворих очи ето я пак онази депресия . Този път се измъкнах от нараняванията но какъв беше смисъла да не се нараня сам като всичко около мен се руши на парчета .Както си и мислех вече бях просто една празна черупка.Всички стени които бях свалил в съня си вече бяха дигнати отново бях студен като камък и безчувствен .

Преместване.

Трябваше да се махна от париж твърде много спомени на едно място всъщност не точно спомени а просто глупави мечти и надежди които никога няма да се сбъднат . Събрах багажа си и хванах самолета като след 12 часа вече бях пристигнал тук .Но не можех да се откажа ако и тук не намерех любов щях да се откажа от живота си каквото и да ми струва не си струваше да живея живота на една обвивка без никакви чувства без емоции без нищо да аз бях нищо .Настаних се в хотела и се загледах в тавана тук беше различно бях свикнал на белия покрив на апартамента си в Париж а тук тепърва трябваше да свиквам със новите неща .

ВЕЧЕ ЗНАЕХ КАКВО Е ДА ОБИЧАШ НО ТАЗИ БОЛКА НЕ СИ ЗАСЛУЖАВА.

Admin Брой мнения : 6

Всички сте одобрени Smile

Само си попълнете данните в профилите.